Точно както и хората, звездите се раждат, живеят и умират. Малките звезди и тези със среден размер се раждат от огромни облаци от газ и космически прах, наречени мъглявини.
От време на време се появяват смущения в равновесието на газа в тези мъглявини. Вероятни причини за това са преминаването на близка звезда, която оказва влияние с гравитацията си или силното избухване на близка умираща звезда. Тези смущения стават причина за колапса на облака, който губи крехкото си равновесие и започва да се свива под собствената си гравитация.
Когато облакът се свива, той се разделя на отделни фрагменти. Тези фрагменти се свиват допълнително и могат да станат толкова компактни, че започват да се нагряват. Стават все по-горещи и по-орещи докато в един момент ядата им започват да горят. Когато отделните фрагменти от мъглявината достигнат изумителните 10 милиона градуса в ядрата си, те официално стават звезди.
Така се раждат малките и средни звезди. Но дали такъв е случаят и с най-масивните? Японски учени са се фокусирали в разрешаването на този въпрос.
С помощта на едни от най-мощните телескопи на Земята, японските астрономи са успели да надникнат в един от най-големите облаци от газ и прах в нашата Галактика, за който знаем, че съдържа масивни звезди. И за тяхно изумление са успели да заснемат току що родена, масивна звезда, която все още има прахов диск около себе си - наподобяващи ледените пръстени около Сатурн.
Когато се раждат маломасивните звезди, останалият газ се оформя като диск около новородената звезда. Всъщност от този диск, по-късно се образуват планетите. Така че откритието на прахов диск около масивна звезда ни казва, че тези най-тежки звезди се раждат по същия начин като всички останали звезди.
В сравнение със Земята, Слънцето е огромно. Цели 109 планети като Земята могат да се разположат по слънчевия диаметър. Но Слънцето е само звезда със среден размер. Най-голямата позната звезда се нарича VY от Голямо куче и ако я поставим на мястото на Слънцето, всички планети до Сатурн ще сеокажат вътре в нея.