Срещни се със съседите: Луна

Изследвай тактилната версия на Луната с подръчни материали

Brief Description

Чрез преобразуване на визуалния към тактилен опит, тази дейност ще позволи на зрително затруднени ученици да изучат и изследват Луната и основните и характеристики.

Goals

Да създадат тактилна версия на Луната с помощта на евтини домакински материали. Да изследват Луната чрез тактилен модел.

Learning Objectives

Учениците ще могат да разпознават и описват лунните елементи с помощта на тактилен модел на Луната. Учениците ще имат възможността да обяснят важността и значението на модела, идентифицират силните и слабите страни - ограниченията на този модел, и ще предложат начини за подобряване на някои аспекти на модела.

Evaluation

Помолете учениците да посочат един елемент от тяхната схема, веднага след като те знаят кой е той. Първо дайте описание и няколко секунди, за да помислят за това. След това съобщете името и още няколко секунди, за да го посочат и т.н. Това е основната обща повърхност на Луната, тя не е гладка. Тези области се наричат моретата на Луната, макар че никога не е имало вода на Луната. Вместо това е била причинена от лавата на повърхността преди много време. Те са гладки и тъмно оцветени. Вдлъбнатината на копчето образна част или елемент на Луната е причинено от метеорити, които са удряли повърхността (кратери). Неравните елементи на Луната с по-голяма височина представлява планина. Очевидно Луната не е изработена от плат и копчета. Помолете учениците да обсъдят значението на изграждането на модели, предимства и ограничения на този модел на Луната, и как те биха могли да го подобрят. Помолете учениците в техните групи да запишат две неща, които са научили от дейността, и двете неща, които те искат да научат повече.

Materials

копчета с различна големина (за кратерите)
плат, например сив филц (за повърхността на Луната)
дебел плат (за планините)
тънък плат (за моретата)
лепило
ножици
молив
принтиран лист А4 “Луна без елементи” – 2 броя
принтиран лист А4 “Луна с елементи” – 1 брой

Background Information

Луната

Луната е единственият естествен спътник на Земята. Тя обикаля около нашата планета за 27.3 дни при средна дистанция от 384,400 км. Нейният диаметър от 3,474 км я прави петият по големина спътник в Слънчевата система. Смята се, че Луната се е образувала по същото време, когато се е образувала Земята, преди 4,55 милиарда години, от отломките на гигантски сблъсък между Земята и обект с размера на Марс. Луната е в синхронна орбита около Земята, което означава, че тя прави един оборот около себе си, както го прави един оборот около Земята. Така че, тя винаги показва едно и също лице за нас. Всички знаем за "скритото" лице на Луната от пробите и записите, взети от астронавти или автоматични сонди, които отидоха върху другата страна. Не съществува изгрев или залез на Земята на хоризонта на Луната. Ако се намираме на близката страна на Луната, Земята ще “виси” неподвижно в небето. По време на своето движение около Земята, диска на Луната не винаги е напълно осветен от Слънцето Тази промяна във външния вид на лунния диск се нарича "фази на Луната", и се характеризира с добре известен цикъл. Видимият диаметър на Луната, както се вижда от Земята е почти точно, като на Слънцето. Ето защо Луната понякога може напълно да покрие слънчевия диск и тогава се наблюдават слънчеви затъмнения. Друго важно влияние на Луната върху Земята е феноменът на приливи и отливи, което се дължи на гравитационното притегляне на Луната върху моретата и океаните на Земята. Луната е единственият небесен обект, който е бил посетен от човешки същества. Първото посещение беше на 21 юли 1969 г., когато двама членове на мисията на Аполо 11 стъпват на нашия спътник: Нийл Армстронг и Едуин Олдрин. Около 12 астронавти са се разхождали по повърхността на Луната между 1969 г. и 1972 г., и те се върнаха с 382 кг лунна почва, която се анализира на Земята.

Тактилни характеристики:

(Докато проучвате тактилното схематично изображение)

Планини и морета

Видимата повърхност на Луната показва ярки и тъмни участъци. Светлите области обикновено са хълмове или планини (материализирани от дебел плат на тактилното изображение), а черните са плоски терени, наречени "морета" (представени от тънък плат на тактилното изображение). Тези ниски райони са били запълнени с лава по време на древен период от вулканична дейност, преди около 3 милиарда години. Повечето от тях са наречени от древните астрономи по аналогия със земните морета и океани: Океан Procellarum ("Oкеан на Бурите"), Mare Imbrium ("Море на дъждовете"), Mare Serenitatis ("Море на яснотата"), Mare Tranquilitatis ("Море на спокойствието") и т.н.

Кратери

Цялата повърхност на Луната е осеян с кратери, с диаметър от няколко метра до стотици километри (копчетата). Те са резултат от въздействието на астероиди, тъй като на Луната няма никаква атмосфера, за да ги предпази от достигането на повърхността (някои от тях са представени чрез копчета на тактилното изображение: Платон и Aристотел, в горната част, Аристарх в ляво, Коперник в близост до центъра, и Clavius в долната част). Коперник е с диаметър от 93 км и е разположен в Море на дъждовете в края на верига от планини, наречени Апенини (представени от дебел плат на тактилното изображение).

Full Activity Description

Представяне на Луната:

Попитайте учениците какво знаят за Луната. Обсъдете информацията, включена в първата половина от секцията “Допълнителна информация”, но без тактилните елементи. Кажете на учениците, че те ще изработят тактилен модел на Луната и ще го изследват. Разделете учениците в групи от 5 (в идеалния случай 3 ученици с неувредено зрение до 2 с увредено зрение). Разпределете материалите, включително разпечатените модели за всяка група.

Осъществяване на модела:

Непосредственото ръководене и наблюдение е важно. Следвайте всяка група и обяснете всеки от тактилните елементи и тяхното съответствие на всеки обект от Луната. Разбиране на различните нужди на всяка група, за да се насърчите взаимодействието между учениците по време на изработването на тактилното изображение. Учениците с нарушено зрение трябва да бъдат запознати предварително с различните материали. Оставете достатъчно време, за да се следват инструкциите за изработване на тактилното изображение.

Стъпка 1

Изрежете външната форма на кръга на Луната от един от разпечатаните "Луна без елементи PDF".

Стъпка 2

Поставете го върху парче дебел плат и начертайте кръг.

Стъпка 3

Изрежете кръглата форма от дебелия плат.

Стъпка 4

Нанесете лепило върху повърхността на Луната от другия лист "Луна без елементи PDF".

Стъпка 5

Залепете кръглото парче плат върху хартията.

Стъпка 6

Използвайте “Луна с елементи PDF” и изрежете областта с няколкото черни точки.

Стъпка 7

Копирайте очертанията на формата върху тънкото парче плат.

Стъпка 8

Изрежете очертана форма.

Стъпка 9

Намажете с лепило парчето плат и го залепете.

Стъпка 10

Изрежете една малка част от дебел плат и го залепете на мястото, така че съвпада с прекъснатата линия на листа “Луна с елементи PDF”.

Стъпка 11

Поставете лепило върху копчетата и ги залепете върху плата, на местата, отбелязани върху хартията с черни кръгчета. Изчакайте изображението да изсъхне, преди да започнете да проучвате.

Изследване на тактилното изображение:

Има няколко начина, чрез които можете да разгледате научното съдържание на тактилните схематични изображения. Ако представите окончателния вариант на тактилното изображение на учениците, нека първо да ги проучат и да “почувстват” различните текстури. Въпроси ще възникнат когато учениците започнат да изследват; насърчете ги да запишат своите въпроси и да споделят с останалите групи. Прочетете от секция "Предварителна информация", за да разберат различните обекти/елементи в тактилното изображение на Луната, подканете всяка група да избере един обект, за да научат повече за него и след това да го представят на другите групи в класа (при наличие на време)

Общата повърхност на Луната е представена от кръгъл дебел плат; Вторият по-висок слой от плат изобразява моретата; Копчетата изобразяват кратерите на повърхността; Планините са изобразени с по-високото ниво на дебелия плат.

Обсъдете идеята за модела с учениците.

Предложение за дискусия:

Какво е модел? Защо е полезно да се изработват модели?
Кои са силните страни на този модел?
Какви са ограниченията?
Как може моделът да се подобри?
Помолете учениците в техните групи да запишат две неща, които са научили от дейността, и двете неща, за които искат да научат повече.